Еньовден е български народен празник, който се отбелязва на 24 юни всяка година. На същия ден православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител и често обичаите на двата празника се преплитат.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова много от традициите са свързани със Слънцето и култа към него.
В народните вярвания на Еньовден започва подготовката за зимата — казва се, че „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Смята се, че сутринта на празника, при изгрева, Слънцето „трепти“ и „играе“, а който го види, ще бъде здрав през годината.
По изгрев всеки трябва да се обърне към Слънцето и да погледне през рамо сянката си. Ако тя е цяла, човекът ще бъде здрав през годината, ако е наполовина, ще боледува.
Вярва се, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, особено при изгрев слънце. Жените събират билки, като на първо място е еньовчето, и правят еньовски китки и венци, които връзват с червен конец.
Еньовските китки и венци се окачват из дома и през годината се използват за лечение — с тях опушват болните, дават им да пият вода, в която са накиснати китките, или ги къпят с нея.
На празника се прави голям еньовски венец от набраните треви и цветя, през който хората се провират за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
На Еньовден имен ден празнуват хора с имена като Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
